Не ме погребвайте, за бога в кал!

4 nov 2024, 21:24 2024-11-04T21:34:12+02:00

Poesía

70 2 2

И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.

Не искам нито опело, ни трап,
не искам никой (а и кой) да плаче.
Единствено стихът ще бъде сляп
и ще се лута. Сламено сираче.

И вятърът, внезапно овдовял,
най-черната си риза ще надене.
Не ме погребвайте, за бога в кал!
Аз съм любов и песен... Не и мене!

Аз ще живея вечно и го знам,
инатът, седемструнната ми лира...
И любовта – без рай, без дом, без храм,
напук и въпреки, но не умира.

https://youtu.be/edRVUMPb5yg?si=2jLtmz1funohhy7Y

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

РосиДимова (Росица Димова)

2024-11-05T16:04:46+02:00

И както казват, че "диамант паднал в калта си остава диамант", така и ти ще продължаваш да блестиш под нея, Наде!
Скитницa

2024-11-05T10:13:10+02:00

Наде... Лирата ти ще продължи да реди красоти!
Не бързай за никъде!💖