Не ме търси от днес нататък, забрави ме като личност и като човек. Забрави, че те обичах страстно, забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек. Не ме желай, не ме жадувай, не заслужаваш мойта обич свята, не ме кори, че искам да те мразя, защото ти най-много мъка причини ми на земята. Забрави дори, че съществувам, не съм спосбна обидата да ти простя, забрави и думите среднощни, забрави, че теб обичах до сега. Сега съм с друг, по предан от теб. Друг, който ме обича и жадува. Друг, който иска да е с мен, въпреки че ти си смисъла на моя ден. Защо е тъй, когато те обичам все не мога граховете да простя. Защо е тъй, когато ти се вричам... Защо не мога любовта-кошмар да отрека И все живея със мечти-измами и нядявам се, че него ще обикна някой ден, но постепенно с болка аз откривам, че все още се намирам в твоя плен. Все още те обичам и желая, но голяма в мен е гордостта и не мога него - честния да оставя и на една лъжа живота си да обрека... Затова не ме търси, не ми се вричай, с думи лъжовни не наранявай моята душа. Остани там където си сега... Аз няма да простя за нищо на света.
Next from category
Next from the author