Не ме търси от днес нататък,
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.

Не ме желай, не ме жадувай,
не заслужаваш мойта обич свята,
не ме кори, че искам да те мразя,
защото ти най-много мъка причини ми на земята.

Забрави дори, че съществувам,
не съм спосбна обидата да ти простя,
забрави и думите среднощни,
забрави, че теб обичах до сега.

Сега съм с друг, по предан от теб.
Друг, който ме обича и жадува.
Друг, който иска да е с мен,
въпреки че ти си смисъла на моя ден.

Защо е тъй, когато те обичам
все не мога граховете да простя.
Защо е тъй, когато ти се вричам...
Защо не мога любовта-кошмар да отрека

И все живея със мечти-измами
и нядявам се, че него ще обикна някой ден,
но постепенно с болка аз откривам,
че все още се намирам в твоя плен.

Все още те обичам и желая,
но голяма в мен е гордостта
и не мога него - честния да оставя
и на една лъжа живота си да обрека...

Затова не ме търси, не ми се вричай,
с думи лъжовни не наранявай моята душа.
Остани там където си сега...
Аз няма да простя за нищо на света.