Не ме забравяй

Mar 22, 2014, 6:58 PM

Poetry » Love

568 0 2

Навлезе в живота мой, незнайно откъде.
И преобърна всичко ти, чувствах се като дете.
Бях обичана и все по-щастлива с всеки изминал ден,
накара ме да вярвам, че си мъжът отреден за мен.
Мечтаех аз за нас, вярвайки че ще бъдеш вечно с мене
и трудно истината аз прозрях, че нашата любов бе до време.

И след толкова години пак стоя в стаята сама,
гледам общите ни снимки и се стича пак сълза.
Гласът ти нежно чувам в мислите си пак
нима тази обич ще ме връща все назад?
Назад в онези дни, когато с тебе бяхме силно влюбени,
когато дори тялом разделени, ти мислено беше с мене
и ми повтаряше, че нашата любов вечно ще живее.

И след години срещнем ли се ний с теб,
ти ще бъдеш с друга вече и друг ще бъде с мен.
Но, Любов, моля те не ме забравяй. Помни ме вечно ти,
защото аз ще пазя спомена за тебе дори и в най-щастливите си дни.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

desi-chausheva (Десислава Чаушева)

2014-03-23T18:56:22+02:00

Благодаря за съветите.
voda (Елица Ангелова)

2014-03-23T01:10:47+02:00

Над този стил винаги съм се замисляла: изказът не е в сстъпка, а стремежът към римуване е налице.
Дали не би било по-добре стихът да е изцяло с в сободен стил - без рими?