Не ме забравяй
Навлезе в живота мой, незнайно откъде.
И преобърна всичко ти, чувствах се като дете.
Бях обичана и все по-щастлива с всеки изминал ден,
накара ме да вярвам, че си мъжът отреден за мен.
Мечтаех аз за нас, вярвайки че ще бъдеш вечно с мене
и трудно истината аз прозрях, че нашата любов бе до време.
И след толкова години пак стоя в стаята сама,
гледам общите ни снимки и се стича пак сълза.
Гласът ти нежно чувам в мислите си пак
нима тази обич ще ме връща все назад?
Назад в онези дни, когато с тебе бяхме силно влюбени,
когато дори тялом разделени, ти мислено беше с мене
и ми повтаряше, че нашата любов вечно ще живее.
И след години срещнем ли се ний с теб,
ти ще бъдеш с друга вече и друг ще бъде с мен.
Но, Любов, моля те не ме забравяй. Помни ме вечно ти,
защото аз ще пазя спомена за тебе дори и в най-щастливите си дни.
© Десислава Чаушева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за съветите.
-
Над този стил винаги съм се замисляла: изказът не е в сстъпка, а стремежът към римуване е налице.
Дали не би било по-добре стихът да е изцяло с в сободен стил - без рими?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
