Е стига де, 
защо назад се взираш, 
в онез отминалите дни? 
В онези пусти дни отминали,
в тръните понесени 
над пусто днес поле! 

О стига де,
не дърпай спомена нататък, 
не дращи душата ми, 
с този спомен скърцащ,
този спомен дето там седи,
де там  сърцето ми от него 
все още бавно си кърви.

Да се събудим 
и да продължим нататък,
там де още теглят ни сърца,
и стиснали ръце да продължим 
дорде изгрева мечта все още ражда
мечтата в дни да претворим. 

О стига 
не мъчи душата! 
Не дърпай туй разкъсано сърце! 
Аз искам,търся 
топлината без остатък, 
топлината таз, която спомена зове.
Това сърце в краката ти 
е моето сърце!

Максим Велков