Е стига де,
защо назад се взираш,
в онез отминалите дни?
В онези пусти дни отминали,
в тръните понесени
над пусто днес поле!
О стига де,
не дърпай спомена нататък,
не дращи душата ми,
с този спомен скърцащ,
този спомен дето там седи,
де там сърцето ми от него
все още бавно си кърви.
Да се събудим
и да продължим нататък,
там де още теглят ни сърца,
и стиснали ръце да продължим
дорде изгрева мечта все още ражда
мечтата в дни да претворим.
О стига
не мъчи душата!
Не дърпай туй разкъсано сърце!
Аз искам,търся
топлината без остатък,
топлината таз, която спомена зове.
Това сърце в краката ти
е моето сърце!
Максим Велков
© Максим Велков Всички права запазени