Не те повиках, тихичко си тръгнах,
загърнах се, отвън ме срещна хала.
И не заплаках – с времето претръпнах,
какво от туй, че всичко бях ти дала?
Не съм скъперник, нищо не събирах,
на онзи свят за всички е еднакво -
един обичал, друг присъствал...
Допълваме се винаги по равно.
Оставям дар, дано не е напусто,
когато липсата е толкова парлива,
след мен ще имаш цялото съзвездие
на Сириус и прилива на Нил. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up