Mar 5, 2020, 7:56 AM

Не ми прощавай 

  Poetry » Love
456 1 3

Не те повиках, тихичко си тръгнах,

загърнах се, отвън ме срещна хала.

И не заплаках – с времето претръпнах,

какво от туй, че всичко бях ти дала?

Не съм скъперник, нищо не събирах,

на онзи свят за всички е еднакво -

един обичал, друг присъствал...

Допълваме се винаги по равно.

Оставям дар, дано не е напусто,

когато липсата е толкова парлива,

след мен ще имаш цялото съзвездие

на Сириус и прилива на Нил.

А днес си тръгвам, тиха съм тревога,

аз взех ти всичко без да съм разбрала,

оставаш сам, а аз съм ненаситна...

Не ми прощавай, за да не остана.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??