5 mar 2020, 7:56

Не ми прощавай 

  Poesía » De amor
435 1 3

Не те повиках, тихичко си тръгнах,

загърнах се, отвън ме срещна хала.

И не заплаках – с времето претръпнах,

какво от туй, че всичко бях ти дала?

Не съм скъперник, нищо не събирах,

на онзи свят за всички е еднакво -

един обичал, друг присъствал...

Допълваме се винаги по равно.

Оставям дар, дано не е напусто,

когато липсата е толкова парлива,

след мен ще имаш цялото съзвездие

на Сириус и прилива на Нил.

А днес си тръгвам, тиха съм тревога,

аз взех ти всичко без да съм разбрала,

оставаш сам, а аз съм ненаситна...

Не ми прощавай, за да не остана.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??