Не мога да повярвам, че дойде и този ден,
не мога да приема, че Господ те отне от мен.
Просто дива болка в мен бушува
и май е неспособна да спре да се вълнува.
Сякаш се откъсна от мене частица,
а душата без цел и посока тича.
Самотата ме обгръща по неволя,
какво ми остава освен със съдбата да се боря.
Знам, че не мога да те върна в този свят,
не мога да усетя присъствието ти пак,
че нищо ни може да си промени,
че ме остави в този град с адски спомени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up