ankras (Нел)
3 1
18 mar 2008, 10:51

Не мога 

  Poesía » De amor
582 0 1
Не мога да повярвам, че дойде и този ден,
не мога да приема, че Господ те отне от мен.
Просто дива болка в мен бушува
и май е неспособна да спре да се вълнува.

Сякаш се откъсна от мене частица,
а душата без цел и посока тича.
Самотата ме обгръща по неволя,
какво ми остава освен със съдбата да се боря.

Знам, че не мога да те върна в този свят,
не мога да усетя присъствието ти пак,
че нищо ни може да си промени,
че ме остави в този град с адски спомени.

Ще помня всяка твоя мила усмивка,
изричаната от тебе всяка сричка,
топлата длан, докосваща ръката ми,
пронизващия поглед, сгряващ душата ми.

Никога не ще те забравя, Любов,
няма да позволя от мисълта за теб да ме отдели един гроб.
Докато съм жива аз, ще живееш и ти -
твоят дом ще бъде сърцето ми.

© Нел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??