Sep 26, 2008, 3:20 PM

Не мога да повярвам 

  Poetry
660 0 0
Не мога да повярвам,
не искам аз да помня
за моите другари и за счупената стомна.
Как тука под луната весело се смяхме,
как скитахме в житата и с вятъра вървяхме.
Как заедно крадяхме стомните на други,
как играехме как бяхме нощни пеперуди.
Как бранихме звездите,
как не давахме на други,
как пазехме момите,
друг не може да ги люби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??