Не мога да повярвам

26.09.2008 г., 15:20 ч.

Поезия

5.0 (1)

666 0 0

Не мога да повярвам,
не искам аз да помня
за моите другари и за счупената стомна.
Как тука под луната весело се смяхме,
как скитахме в житата и с вятъра вървяхме.
Как заедно крадяхме стомните на други,
как играехме как бяхме нощни пеперуди.
Как бранихме звездите,
как не давахме на други,
как пазехме момите,
друг не може да ги люби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ще взема спомените с мен
Мечтание

И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...
Омагьосана

Устните ти шепнат нещо! И любов ми обещават… Устните ти са горещи и ми пречат да решавам… Във душата...
Сбъркана приказка

Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...

Още произведения »