Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето.
Ни спомен, нито мисъл вече топли.
Напуснал си не само мен, но и сърцето.
Не са за теб най-скритите ми вопли.
Понякога, ако тъжа и скришно плача
пречупила във длани тишината си.
Не са за теб сълзите ми във здрача.
Оплаквам просто младостта си... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up