Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16.08.2013 г., 21:06 ч.

Не мога да съм същата 

  Поезия » Друга
793 1 5

 

Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...

Разпуснато гнездото опустява с времето.
Ни спомен, нито мисъл вече топли.
Напуснал си не само мен, но и сърцето.
Не са за теб най-скритите ми вопли.

Понякога, ако тъжа и скришно плача
пречупила във длани тишината си.
Не са за теб сълзите ми във здрача.
Оплаквам просто младостта си...

Не мога да съм същата, дори да искам.
Не се изтриват белезите от страдание.
За теб във минало е моето "обичам".
Смехът ми звън е само сън - видение.

Дори самотна да съм насред океана
пак остров ще намеря за мечтите си.
Навярно пак цветя ще засадя в градина,
но вече чужд ще си в живота ми.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много стихове му посвещаваш, Жени, сигурна съм, че не ги заслужава... погребвай миналото и смело напред!
  • Този стих ми подейства с особена сила, тъй като съм свидетел на една такава заминала си любов... Много е тежко и много е жалко... Благодаря, Джейн!
  • И не трябва, защото най - хубавото предстои
  • Така е, когато си отиде любовта.
  • !
Предложения
: ??:??