Adri (Йордан)
60 584
Nov 7, 2012, 10:11 PM

Не мога да те моля 

  Poetry » Love
997 0 19

Да, беше твоя! Припомни  ми го отново.

Едва ли някога ще го забравиш? 

Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,

затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!

 

Отивала ù самотата, казваш,

била стоманен нож, опрян до гърло.

Греша, че я обичам, ще ме мами,

и пак от мене ще си тръгне първа!


Ще ме прегази, сякаш съм мушица,

без шанс да моля даже за пощада.

Сърцето ми държи една кралица,

която властва с болка и ще страдам.


И заслепен от страст, днес те предавам...

Това ли мислиш, друже, че се случва?

Отнех жена ти, нищо че отдавна

за тебе тя била е вече чужда.


Не мога да те моля за пощада,

ще трябва като враг заклет да тръгна.

Приятелю, аз всичко си прощавам.

А за любов? От род ще се отвърна.

 

© Йордан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??