Adri (Йордан)
60 584
7.11.2012 г., 22:11 ч.

Не мога да те моля 

  Поезия » Любовна
996 0 19

Да, беше твоя! Припомни  ми го отново.

Едва ли някога ще го забравиш? 

Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,

затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!

 

Отивала ù самотата, казваш,

била стоманен нож, опрян до гърло.

Греша, че я обичам, ще ме мами,

и пак от мене ще си тръгне първа!


Ще ме прегази, сякаш съм мушица,

без шанс да моля даже за пощада.

Сърцето ми държи една кралица,

която властва с болка и ще страдам.


И заслепен от страст, днес те предавам...

Това ли мислиш, друже, че се случва?

Отнех жена ти, нищо че отдавна

за тебе тя била е вече чужда.


Не мога да те моля за пощада,

ще трябва като враг заклет да тръгна.

Приятелю, аз всичко си прощавам.

А за любов? От род ще се отвърна.

 

© Йордан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??