Името ти още ме кара да трепepя,
със сълзи се пълнят моите очи,
място пак не мога аз да си намеря,
а ти не ме помниш дори.
И пак плача на нашите песни,
тези, които ти ми подари.
Не ставали бързо нещата чудесни...
Колко още да чакам, кажи?!
Дори споменът за тебе изгаря,
аз сломена падам в твоите крака
и ставам, и падам, и ставам, и падам...
Докога ще ме измъчваш така?! ...