Името ти още ме кара да трепepя,
със сълзи се пълнят моите очи,
място пак не мога аз да си намеря,
а ти не ме помниш дори.
И пак плача на нашите песни,
тези, които ти ми подари.
Не ставали бързо нещата чудесни...
Колко още да чакам, кажи?!
Дори споменът за тебе изгаря,
аз сломена падам в твоите крака
и ставам, и падам, и ставам, и падам...
Докога ще ме измъчваш така?!
Бях честна с теб, бях всеотдайна,
бях мила, нежна, срамежлива дори,
разкрих ти всяка моя малка тайна,
а ти без капка жал сърцето ми разби!
Разбери ме, мрази ме и тръгвай!
Тръгни си! Махни се от моя малък свят!
Не мога повече да се залъгвам,
но ще те обичам вечно, мой мил непознат...
Ha 100-Ян :)
© Петето Все права защищены
Благодаря на всички за милите думи!!!