Oct 10, 2011, 12:12 AM

Не мога вече 

  Poetry » Other
451 0 4

Не мога вече

 

Очите пълни със тъга.

Тя и сълзите пресуши.

Не мога вече вик да издам!

 

Не мога вече болка

да понасям и глупостта!

Причинена ми от нисши същества!

Кълве сърцето с остър клюн това.

 

Страданието те прави по-добър.

Човешкото в теб крещи!

Извисява те над всичко друго.

Тъй болнаво и злорадо.

 

Щом Човек си ти, бъди добър!

Ако пък ли не - замълчи и не клевети!

Всичко ще се върне като бумеранг

върху твоите деца и мечти!

 

 

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??