Не мога вече
Очите пълни със тъга.
Тя и сълзите пресуши.
Не мога вече вик да издам!
Не мога вече болка
да понасям и глупостта!
Причинена ми от нисши същества!
Кълве сърцето с остър клюн това.
Страданието те прави по-добър.
Човешкото в теб крещи!
Извисява те над всичко друго.
Тъй болнаво и злорадо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.