Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството,
раздробили взаимната клетка,
откопчали товара на тясното,
коленете ни веч не омекват.
И препускаме в свои посоки,
сякаш първи път свобода опознали,
от довчера живяли в дълбокото,
днес въртим все нагоре педали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up