15 ene 2008, 22:12

Не можах, но трябваше ли? 

  Poesía
774 0 22
 

 

        Не можах да улуча сърбежа ти.

        Но изобщо, трябваше ли да го правя?

        Щом не виждаш по-далечe от себе си -

        то е ясно какъв ще е краят.

 

        Разпиляхме се - птици в пространството,

        раздробили взаимната клетка,

        откопчали товара на тясното,

        коленете ни веч не омекват.

 

        И препускаме в свои посоки,

        сякаш първи път свобода опознали,

        от довчера живяли в дълбокото,

        днес въртим все нагоре педали.

 

        И съзираме нови съзвездия,

        на родени мечти и копнежи,

        скоростта на взаимно разделяне,

        два живота различно бележи.

 

        ...........................................

 

        Не можах да улуча чертата ти.

        Но изобщо, трябваше ли да го правя?

        Ти обичаш - самичка ръката ти,

        окръжноста около теб да затваря.

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??