И погледи скрити... Само това ли?

През рамо поглежда взорът от срам.

На грижите прежни съдбите отдали

сред свои сме днеска, а всеки е сам.

Веднъж от вълшебството нежност познали,

ще бъде ли в идното поривът ням.

Забрава да има бързо, едва ли...

На Лета студена не ще те аз дам.

И още жадуваме силния плам.

Не можем да бъдем, нали, непознати.

В тревога не искам да чувствам, че там

далечна изгасва за мен любовта ти.

Когато започне, знам, да мъждука

от теб светлината... към мен ще си друга.