И погледи скрити... Само това ли?
През рамо поглежда взорът от срам.
На грижите прежни съдбите отдали
сред свои сме днеска, а всеки е сам.
Веднъж от вълшебството нежност познали,
ще бъде ли в идното поривът ням.
Забрава да има бързо, едва ли...
На Лета студена не ще те аз дам.
И още жадуваме силния плам.
Не можем да бъдем, нали, непознати.
В тревога не искам да чувствам, че там
далечна изгасва за мен любовта ти. ...