Sep 22, 2009, 8:05 PM

Не можеш вечно да отричаш! 

  Poetry » Love
676 0 1

Молиш ме да се отделим завинаги

и интересът ми към теб да спре.

Но от спомена за тебе винаги

остра болка в сърцето ме боде.

 

Да бъдем заедно е невъзможно,

през сълзи ме уверяваш ти,

но кажи, не е ли по-сложно

постоянно да живеем във лъжи?

 

Защо е нужно да сме разделени,

щом любовта ни ясно си личи

и като две гълъбчета отделени,

нещастни да заспиваме сами?

 

А ти ми казваш "стига глупости...

... не те обичам, разбери!",

но зная аз, че лъжеш себе си

и не признаваш своите мечти.

 

Не можеш вечно да отричаш,

че любовта ни  истински гори,

и че наум "обичам те" изричаш,

когато ме целуваш ти...!

 

 

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??