Колко ли дълго се мятам напусто,
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка
и пълня чаши победни - с амброзия.
Птици за мен - не пеят напразно,
за тях е гроздът, забравен в лозница.
Колко и как, но се справям с живота,
дарове непременно на Него ще пратя.
С мигове ценни ми е пълна душата-
дарове земни - оттук до Луната.