Колко ли дълго се мятам напусто,

без думи, без дъх - не вярвам на лустро.

С камъни брашно не меля напразно

и съдбата си не тласкам към пропаст.

С храбри очи съм, с величава походка

и пълня чаши победни - с амброзия.

Птици за мен - не пеят напразно,

за тях е гроздът, забравен в лозница.

Колко и как, но се справям с живота,

дарове непременно на Него ще пратя.

С мигове ценни ми е пълна  душата-

дарове земни - оттук до Луната.