Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам.
За сънища, които ми се сбъднаха.
Но в тези, за морето на Бургас
и Морската при Христо* , не осъмнах.
И Ти не ми се случваш. А те има.
Понякога до дъх. До допир, но почти?
Предвид това, в душата ми, че зима е,
надеждата ме стопля, че си Ти... ...