Не ни е писано.

12.02.2020 г., 11:56 ч.

Поезия » Любовна, Философска

5.0 (3)

668 2 0

Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам.
За сънища, които ми се сбъднаха.
Но в тези, за морето на Бургас
и Морската при Христо* , не осъмнах.
И Ти не ми се случваш. А те има.
Понякога до дъх. До допир, но почти?
Предвид това, в душата ми, че зима е,
надеждата ме стопля, че си Ти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ
Последен валс

Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Сбогом и прости!

Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...

Още произведения »