Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица в жена - порой,
напита с устните ти ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон
с трептения от мисли и мечтания
в мелодия политнала, като балон
издигната в сетивност и желания.
Пресътворяваше, създаваше от мен
букет от нежност, сплетен в полусън,
а аз със безпределната любов по теб
трептях в кристалите на чудния ти звън. ...