Не нощ, а синя топлина
Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица в жена - порой,
напита с устните ти ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон
с трептения от мисли и мечтания
в мелодия политнала, като балон
издигната в сетивност и желания.
Пресътворяваше, създаваше от мен
букет от нежност, сплетен в полусън,
а аз със безпределната любов по теб
трептях в кристалите на чудния ти звън.
Не беше нощ, а синя топлина
в кълбо от сноп светления безмерни.
В заплетените пръсти любовта
празнуваше в забързаните ритми.
В усмивката ти моята душа
пулсираше, издигната в безкрая...
Сбогувах се със теб... ти не разбра,
че нощ вълшебна е последна, Обич моя...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
-
Прекрасен стих!
... и толкова нежност!
-
Чудесно ,пренаситено с любов,като за последно!А дали?Поздрав,Джейни!
-
"В заплетените пръсти любовта
празнуваше в забързаните ритми.
В усмивката ти моята душа
пулсираше, издигната в безкрая...
Сбогувах се със теб... ти не разбра,
че нощ вълшебна е последна, Обич моя..."
Божествена си!
-
При теб и раздялата е красива Джейни...А стиха нежен и обичащ!!!Поздрав и топлинка!!!
-
Букет от нежност и безпределна любов е стихът ти, Джейни!
-
Красиво и тъжно, като всяка раздяла, впрочем. Прекрасен стих!
-
Много красив стих! Поздрави, Джейни!
-
Много е красива тази нощ, Джейни!
Много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздравления с много обич!