Jun 17, 2009, 11:38 PM

Не остана вече нищо да се чака 

  Poetry » Other
880 1 3
Последната запалена цигара
догаря недокосната във мрака.
Във ъгъла захвърлената смелост
ранена смъртно, в сетни сили чака
секундата, в която със последна
капка кръв страха ми да удави.
Да падне мрак и всичко да завърши,
да стана, да си тръгна, да забравя...
По стълбичка от злато и коприна,
когато стъпваш с пухени терлички,
светът изглежда стъклено пречистен
и търсиш съвършенството във всичко. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??