17.06.2009 г., 23:38 ч.

Не остана вече нищо да се чака 

  Поезия » Друга
875 1 3
Последната запалена цигара
догаря недокосната във мрака.
Във ъгъла захвърлената смелост
ранена смъртно, в сетни сили чака
секундата, в която със последна
капка кръв страха ми да удави.
Да падне мрак и всичко да завърши,
да стана, да си тръгна, да забравя...
По стълбичка от злато и коприна,
когато стъпваш с пухени терлички,
светът изглежда стъклено пречистен
и търсиш съвършенството във всичко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??