Не питай зимата къде ти е любимата,
като снегът и думите ще се стопят.
Не питай вятъра, от студ е онемял,
безмълвен в себе си що тайни е събрал.
Дърветата не питай, протегнали
молитвено оголени до смърт ръце
в очакване на пролетта - небето
е за тях началото и края на света.
Дъжда не питай - и болки, и мечти
и спомени - удавя ги в сълзи...
Не питай птиците - в отпуснатите им крила
и уморените очи ще прочетеш тъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up