Не питай зимата
Не питай зимата къде ти е любимата,
като снегът и думите ще се стопят.
Не питай вятъра, от студ е онемял,
безмълвен в себе си що тайни е събрал.
Дърветата не питай, протегнали
молитвено оголени до смърт ръце
в очакване на пролетта - небето
е за тях началото и края на света.
Дъжда не питай - и болки, и мечти
и спомени - удавя ги в сълзи...
Не питай птиците - в отпуснатите им крила
и уморените очи ще прочетеш тъга.
Попитай слънцето - солените реки от
неизплакани сълзи ще пресуши,
ще се усмихне с жива светлина
в камбанката на пролетно кокиче,
а там - на твоята любима са очите!
Отново ще разцъфне - съживена,
при теб ще се завърне след студа,
дочула как я вика на сърцето ти гласа.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
🍀 🌷 🌸 💮 🌹 🌺 🌻 🌼 ☕️ ❤️
-
Честит празник! Много здраве, късмет, слънчеви дни и творческо вдъхновение!
Пропуснала съм някои твои неща, сега наваксвам! -
Tаничка - културна сутрин из моите страници! Благодаря ти 💐
Честит празник, сладкодумке! -
Хубава е бялата камбанка на кокичето!
Поздрави! -
ИРЖИИИ! - винаги съумяваш да извлечеш контекства по най-достъпния и правдив начин! Благодаря ти!
За това твоите коментари са толкова ценени! -
С това отрицание "не питай", още повече засилваш ефекта на "попитай" слънцето...където си изляла цялата романтика на отговора!...."Там на твоята любима са очите..." Прекрасно си го казала, Пепи!
-
Благодаря!
-
Много е хубаво, Пепи!
-
Наде, нали знаеш: има неща, които така се загнездват в теб, че и след години нещо най-неочаквано ги отключва. Както в съня се отключва подсъзнателното, така е и тука.
Бях се загледала в зимата навън, пред прозореца има слива, по-нататък бреза, елхи. И си гледах врабчета, свраки, чичопей, дето от няколко дни и той пее. И почнах да пиша. От зимата, любимата, та и есента и филма се събудиха
Вальо - благодаря ти за прекрасното включване! -
Да, Пепи. Отворихте една кутийка, в паметта ми - ти, твоето стихче, Щурачето.
-
По ирония на съдбата те върнахме в "Ирония на съдбата"
-
Ух, момичета... Къде ме върнахте? "Ирония на съдбата", Сергей Никитин...
-
щураче (Дарина Иванова) - и на мен, щурак! Като пишех 2-рия куплет, се сетих и за песента, но нямах време да ги намеря в нета, Е сега намирам песента
https://www.youtube.com/watch?v=zuOLQL1X7YI
Подсъзнателно ме е провокирала, някога толкова съм я слушала
само дето "беше ти любима, а стана ми жена",
а при мен любимата си остава негова любима
И филмът "Ирония на съдбата" е прекрасен -
"в камбанката на пролетно кокиче," е най-хубаво
-
Няпомня ми на "Я спросил у ясеня…" на Владимир Киршон. Сигурно малцина знаят, че е негово. А също и, че авторът на тези любими на много хора стихове е бил разстрелян.
-
Дa, Стойчо и Гош - откакто свят светува, все любовта е в центъра на живота ни, и колко още ще творят за нея, и все ще има и още и още да се казва, пише, рисува, пее, свири!
-
Енигмата на любовта...
-
Да, така е.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
