И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта
среща синьото небе с земята,
ще отвори тежката си порта
за есента и нейната позлата.
Топлината босонога ще замине,
скрила в шепичката си звезди.
Врабчетата, загледани подире ù,
ще потреперят, ще им загорчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up