31.08.2014 г., 20:12 ч.
Не питайте
И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта
среща синьото небе с земята,
ще отвори тежката си порта
за есента и нейната позлата.
Топлината босонога ще замине,
скрила в шепичката си звезди.
Врабчетата, загледани подире ù,
ще потреперят, ще им загорчи.
И като трънче хладният сезон
ще се увие в ъгълчето на очите ми.
Есента е на тъгите ми подслон.
Обичам я. Защо? Не питайте…
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Няма да питам! Пооздрави!
-
Много задълбочен анализ, изтакан с толкова научни и особено естетически доказателства, на които критикуващият е неоспорим радетел.
Вземам си поука. Даже си я взех. Вчера с часове съм скитала по кварталните магазинчета, не оставих дори китайските, даже отидох и в мола, но не намерих подходящ размер обувки да обуя тая топлина. После ме осени прозрение, ще купя вълнена прежда и зимата за следващото лято ще изплета на тая топлина терлици. А терлици се римуват идеално с птици.
Благодаря за ползотворната критика. От нея се раждат рими - шедьоври.
Имам една молба само, ако критикуващият си търси внимание, чрез естетически и демонстративно начетен спам, да го прави там, където липсва такова реално. На мен внимание не ми липсва. Много съм заета с обикаляне по магазините, защото открих, че трябва да намеря и оригинални домашни потреби, с които да римувам други думички. А ако знае само продавачите колко са внимателни, при това не виртуално, а реално.
Благодаря! Желая ползотворно перо, но творческо! -
Изглежда личният психоаналитик - Даниел... и авторката на стиха, въобще не са разбрали какво искам да кажа. А го казах не чак дотам завоалирано, за да остане неразбрано. Естествено би могло да остане и такова, но в такъв случай по-добре е да не си правя логически изводи за съответното ментално ниво на автор и психоаналитик. Затова ще се поясня. Не аз съм в "дълбока психологическа криза", Даниеле, а авторката е в дълбока творческа немощ /имам предвид конкретното й произведение/. И никакви клакьорски и куртоазни потупвания по рамото от страна на почитателите й /в това число и твоя милост/ не могат да прикрият употребата от нейна страна на клишета като "босонога...".
На този израз са продънили табан хастара от употреба. Нарочно изредих комбинациите, в които съм го срещал на много места. Никой уважаващ себе си автор не би прибягнал до употребата му, само заради едната гола рима, защото с реализирането й губи много повече - влиза в един банален шаблон. Тук госпожата-автор следваше да ми благодари, че й отварям очите друг път да не допуска подобни лапсуси в творчеството си. Защото съм единственият от коментиралите я, който съвсем добронамерено я предпазва от едно творческо излагане и за в бъдеще. Ти например не го направи. Както и останалите й "доброжелатели".
Но тя си знае. Може да е от онези автори, които предпочитат гъдела на егото пред обективната истина. Но понякога от такъв гъдел следва творческа немощ или смърт.
С поздрав към автор и психоаналитик!
П.С. И продължавайте да се четкате взаимно. Хората обичат да си служат със заместители на истината. -
Не си струва да си хабиш думите, Даниел. Поне си наясно каква е причината за тях.
Нали знаеш какво става, когато въздушните кули се срутват... Няма никакава психологическа криза. Липси. Всяка липса предизвиква търсене на нещо, което трябва да я замести. -
Горката босонога топлина! Сигурно е изгорила босоногите ливади и петите на босоногите деца. Защото дори и босоногите ветрове не са могли да я охладят!
-
Не питам... И просто ми харесва.
-
"Есента е на тъгите ми подслон.
Обичам я. Защо? Не питайте…"
Навярно струва си да е обичана
за някоя щастлива дата в нея,
или за спомен нежен и лиричен
или за топлината и последна...
Каквото и да е - да продължава
и в бъдеще все тъй да вдъхновява -
Не питам,Ани,нищо не питам,наслаждавам се на красивата картина,която рисуваш..с думи!
-
есента си има своята красота, Ани...
нищо, че после идва зима!
поздравления!!! -
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
-
Няма. Ти си знаеш.
И на мен ми харесва -
... то и аз не знам защо я обичам... и теб също... онежняваш...
-
Красив стих, Ани!
-
Знам точно какво имаш предвид... Браво за красивия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А този август, "неусетно, отеснял от ветровете" си е истинска находка. За тези два метафорични образа получаваш моите аплодисменти!