НЕ ПЛАЧА
Денят смени отдавна своята премяна.
Болезнено, но нежно сплете пръсти с нощта.
Сега седя самотно, но не в сълзи обляна,
а в мисли за живота, за любовта.
Разминах се със тебе – така било е писано.
Нищо, че ти живота ми разклати.
Летяха тежки думи, дори ей тъй – безсмислено,
но трябва ли сега да бъдем непознати?
Сега ме ненавиждаш, тъй както и аз тебе,
но сигурен ли си, че мразиш точно мен самата?
Или проклинаш нощем за грешките си себе ...