Не прекрачвай...

Nov 20, 2013, 8:33 PM

Poetry

363 0 5

От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.

Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.

А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал.
Тъй във тъмното си само труп. Но върни се, започни на чисто.

Ето, давам ти искрица - плам. Нарисувай си душа - коприна.
Аз до тебе съм, повярвай, ням. И измислям ти наново име.

А от огъня остана дим. И майката, която плаче.
Ти върни се, не оставай мним. Не прекрачвай границата, не прекрачвай!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

myworld (Аз)

2014-02-28T14:36:25+02:00

Благодаря ти, Алекс!
myworld (Аз)

2013-11-26T11:21:32+02:00

И все пак зависи! Хубав ден ти желая, Санвали!
Sanvali (Санвали)

2013-11-26T09:53:57+02:00

Да, можем да си дадем шанса да имаме нов поглед, разбиране, осъзнаване, но без прекрачване на границата не става... Поздрав, Васил!
myworld (Аз)

2013-11-21T12:08:48+02:00

Благодаря ти, М.! Усмихнат ден ти желая!
manipuliram (Манипулирам)

2013-11-20T23:06:03+02:00

О, може и да не съм разбрала добре,тъй като може да се тълкува и в преносен смисъл, но през цялото четене бях емигрант, преминаващ нелегално границата...Горката клета майка...