myworld (Аз)
284 845
20 nov 2013, 20:33

Не прекрачвай... 

  Poesía
361 0 5

От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.


Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.


А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал.
Тъй във тъмното си само труп. Но върни се, започни на чисто.


Ето, давам ти искрица - плам. Нарисувай си душа - коприна.
Аз до тебе съм, повярвай, ням. И измислям ти наново име.


А от огъня остана дим. И майката, която плаче.
Ти върни се, не оставай мним. Не прекрачвай границата, не прекрачвай!










© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Алекс!
  • И все пак зависи! Хубав ден ти желая, Санвали!
  • Да, можем да си дадем шанса да имаме нов поглед, разбиране, осъзнаване, но без прекрачване на границата не става... Поздрав, Васил!
  • Благодаря ти, М.! Усмихнат ден ти желая!
  • О, може и да не съм разбрала добре,тъй като може да се тълкува и в преносен смисъл, но през цялото четене бях емигрант, преминаващ нелегално границата...Горката клета майка...
Propuestas
: ??:??