По пътя тих ти бавно тръгна,
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.
Лежеше кротка и безмълвна
под покривалото си от цветя.
Как исках аз да те прегърна,
нагоре с теб да полетя!
Не зная още ли си с нас
и зорко бдиш ли горе от небето.
Жадувам само още час,
да слушам шепота ти и сърцето. ...