brainbug (Росица Желева)
3 2
17 февр. 2008 г., 19:28

Не сбогом, а довиждане 

  Поэзия » Другая
1038 0 6
По пътя тих ти бавно тръгна,
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.

Лежеше кротка и безмълвна
под покривалото си от цветя.
Как исках аз да те прегърна,
нагоре с теб да полетя!

Не зная още ли си с нас
и зорко бдиш ли горе от небето.
Жадувам само още час,
да слушам шепота ти и сърцето.

Не ще забравя твоята усмивка,
по-хубава дори от росно цвете,
не ще забравя твоята милувка,
по-нежна и от на дъгата цветовете.

Още чувам твоя звънък смях,
сгряващ ми в студа сърцето,
още помня силния ти дух,
а той сега се носи из небето.



В памет на баба ми... Обичам те!... Почивай в мир.

© Росица Желева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??