Не се разделяме и ти го знаеш.

Душата ми... Отдадох ти я цяла!

Но, мила, колко светла е нощта!

Приканва ме да ти отнема дара.

Под призрачното, необятното небе

ме чакат приключения милион,

а без душата си съм мъничко дете,

тъй жално плачещо за своя дом.

Не ми заграбвай, моля те, подслона!

Да, вярно, че подарък бе.

Но виж ме, болка моя –

ти всичко друго ми отне.

Върни ми всеки ред изписан

(по редовете – сълзи, ти не ги видя),

вземи  каквото друго ти се иска!

Душата си жадувам аз...

Не се разделяме и ти го знаеш,

ний никога едно не сме били.

Аз върнах се, макар и за последно,

да взема онова, което ми принадлежи.