Не се разделяме и ти го знаеш.
Душата ми... Отдадох ти я цяла!
Но, мила, колко светла е нощта!
Приканва ме да ти отнема дара.
Под призрачното, необятното небе
ме чакат приключения милион,
а без душата си съм мъничко дете,
тъй жално плачещо за своя дом.
Не ми заграбвай, моля те, подслона!
Да, вярно, че подарък бе.
Но виж ме, болка моя –
ти всичко друго ми отне.
Върни ми всеки ред изписан
(по редовете – сълзи, ти не ги видя),
вземи каквото друго ти се иска!
Душата си жадувам аз...
Не се разделяме и ти го знаеш,
ний никога едно не сме били.
Аз върнах се, макар и за последно,
да взема онова, което ми принадлежи.
© Последната Todos los derechos reservados