О не, не се завръщай ти никога при мене!
Не ме докосвай плахо с излишно съжаление.
Аз няма да протегна към теб ръцете жадно.
Дори да ме прегърнеш, аз няма да се радвам.
Отмина безвъзвратно на лудостта пороя,
когато бях щастлива и вярвах, че съм твоя,
когато бях готова света да прекосявам,
но само да съм с тебе и само да дарявам.
Не, днес не съжалявам за времето изгубено,
защото преживяхме любов, безкрайно хубава.
Защото от съдбата ний бяхме надарени -
аз да обичам тебе, ти да обичаш мене... ...