Не се завръщай
О не, не се завръщай ти никога при мене!
Не ме докосвай плахо с излишно съжаление.
Аз няма да протегна към теб ръцете жадно.
Дори да ме прегърнеш, аз няма да се радвам.
Отмина безвъзвратно на лудостта пороя,
когато бях щастлива и вярвах, че съм твоя,
когато бях готова света да прекосявам,
но само да съм с тебе и само да дарявам.
Не, днес не съжалявам за времето изгубено,
защото преживяхме любов, безкрайно хубава.
Защото от съдбата ний бяхме надарени -
аз да обичам тебе, ти да обичаш мене...
Не, днес не съжалявам за времето отминало,
защото бях щастлива и знаех, че те има!
Защото любовта ни, макар и невъзможна,
задъхана и луда, горчива и тревожна,
живя! И бе красива! И хора ни направи.
Нима такава обич ти можеш да забравиш?
Нима ще я погубиш със ласките студени?
Затуй не се завръщай при мен от съжаление...
© Бианка Габровска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мнооогооо истинско.Подрав!
-
Много хубаво! Поздравления!
-
Страхотно е!!!
Много ми хареса!!!
БРАВО!!! -
Защо и най-задъханата и луда любов си отива някога от нас?
Поздрави за стиха, който буди толкова чувства и въпроси! -
Любовта е оставила диря...Поздравления!
-
БРАВО!!!
Изпълни ме с радост този твой стих! -
Ех тази разтърсваща любов!От нея наистина ни боли ,но винаги ще ни липса.Поздравления милича! Много е истинско.Прегръдка от мен.Джуди
-
"Защото любовта ни, макар и невъзможна,
задъхана и луда, горчива и тревожна,
живя! И бе красива! И хора ни направи."!!! -
Силно е, разстърващо е!
Не се забравя задъханата,лудата ,горчивата, тревожната, но красива любов!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Богатство е поезията ти!