Не ще изчезнат твоите бодли

tsveti4ka (Цвет)
198 271

Sep 28, 2011, 6:33 AM

Poetry » Love

606 0 3

Извръщам се, когато те погледна

с плаващи във мъртвото очи.

А мислех си за теб, когато свеждах

поглед към тревата от мечти.

Ти отдавна не си бяла красота.

Нежността превърнала в блудство.

Отдавна те забравих, ала, да -

ще плащаш за тази си лудост.

Да развратничиш между душите.

Докато не се стопят от теб.

Принудена ли бе, попитах те.

Ти тогава отговори „Не.”

Но Любов нечиста спрях да гледам в теб.

Не си нужна. Инак ще боли.

Да, Любов, отлитам, спрях да търся ред.

Не изчезват твоите бодли.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tsveti4ka (Цвет)

2011-09-28T19:11:22+03:00

Такава е. И навява, да. Отчасти затова се отказвам от нея. Поне докато не дойдат нови сили. Благодаря Ви за коментарите.
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-09-28T08:56:40+03:00

Тя затова е толкова силна любовта,защото оставя болка,която никога не зараства изцяло!Дори и с друга да се замени,все някога навява спомен!Прекрасно!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-09-28T08:33:30+03:00

Любовта е като роза, има си бодли!Поздрав за стиха!