tsveti4ka (Цвет)
198 271
28.09.2011 г., 6:33 ч.

Не ще изчезнат твоите бодли 

  Поезия » Любовна
613 0 3

Извръщам се, когато те погледна

с плаващи във мъртвото очи.

А мислех си за теб, когато свеждах

поглед към тревата от мечти.

 

Ти отдавна не си бяла красота.

Нежността превърнала в блудство.

Отдавна те забравих, ала, да -

ще плащаш за тази си лудост.

 

Да развратничиш между душите.

Докато не се стопят от теб.

Принудена ли бе, попитах те.

Ти тогава отговори „Не.”

 

Но Любов нечиста спрях да гледам в теб.

Не си нужна. Инак ще боли.

Да, Любов, отлитам, спрях да търся ред.

Не изчезват твоите бодли.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такава е. И навява, да. Отчасти затова се отказвам от нея. Поне докато не дойдат нови сили. Благодаря Ви за коментарите.
  • Тя затова е толкова силна любовта,защото оставя болка,която никога не зараства изцяло!Дори и с друга да се замени,все някога навява спомен!Прекрасно!
  • Любовта е като роза, има си бодли!Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??