Не ще намери никъде покой...

Sep 21, 2004, 11:43 AM

Poetry

1421 0 1

Душата ми,самотен странник,
без дом,без покрив,без надежди,
разбита някога в нестретно минало,
превърната на пепел в огън от премеждия.

Не ще намери никъде покой...

Останала със спомените лишни
самотен странник скита по земята.
Усетила,че вече е излишна
дори последната надежда там посята.

Не ще намери никъде покой...

Тя ще броди из забрави прежки
и спомня своя сън злокобен.
А той,сънят,не сън,а ранаотворена след кървав спомен...

Не ще намери никъде покой...

Днес,както никога безпомощна,
уви,все още неизстинала
кат смъртник незаровен,
още напомня за мечти във минало...

Не ще намери никъде покой...

Душата,на която нявга вярвах...
Душа,с която толкова обичах...
Душа,която гледаше с очи и с тях
щастливо бъдеще предричаше...

Не ще намери никъде покой...

Душата,толкоз крехка и нетрайна.
Душа,която сал веднъж се дава
и във живота,шибана от бурите,
тя трябва винаги да отстоява!

За нея няма никъде покой!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Insect- (Христо Иванов)

2004-10-05T16:26:40+03:00

този някой трябва да сьм аз ,колко жалко,че пак ти донесох само сьлзи, прости ми!